„Татко Андреев“, така студентите са го наричали помежду си, заради отношението му към тях самите, но най-вече към децата
Медици от цялата страна се събраха на Осма национална конференция „Спешна педиатрия“, посветена на 120 години от рождението на проф. Иван Андреев и на 110 години от рождението на проф. Иван Вапцаров
„Няма по-голям диагностик, няма по-голям лечител, няма по-голям човек от проф. д-р Иван Андреев“. Така накратко д-р Лилия Учкунова охарактеризира своя идол в медицината по време на проведената в Града под тепетата през уикенда Осма национална конференция „Спешна педиатрия“, посветена на 120 години от рождението на проф. Иван Андреев и на 110 години от рождението на проф. Иван Вапцаров. Проф. Андреев е един от основателите на българската педиатрична школа и създател на Пловдивската педиатрична школа.
През далечната 1931 г. софийският лекар д-р Иван Андреев е командирован в Пловдив да организира първото извънстолично детско отделение у нас, припомни в пространно експозе проф. д-р Борис Бойкинов, бивш ръководител на катедрата по педиатрия към Медицински университет Пловдив. Една година д-р Андреев като един апостол самоотвержено обслужва само с 2 болнични сестри 60 тежко болни деца в създаденото от него отделение. Вместо след приключването на командировката си да се върне в София д-р Андреев остава в Пловдив, за да разкрие и инфекциозно отделение.
„Той е велик!“, e категоричното мнение на американското медицинско светило Валдо Нелсон след 2-часов разговор с българския лекар. „Татко Андреев“, така студентите са го наричали помежду си, заради отношението му към тях самите, но най-вече към децата. Проф. д-р Андреев е пример за това какъв трябва да бъде един истински лекар с призвание – не само феноменален професионалист, но и човек, отдал живота си да помага на нуждаещите си. Грижил се е безвъзмездно и за сираците, и за децата на транспортните работници. Проф. Андреев лансира идеята за създаване на млечните кухни. Разкрива десетки здравно-съвещателни станции (първите форми на детските консултации).
Легендарният лекар, чието име носи Детската клиника на Университетска болница „Свети Георги“ в Пловдив, е и уважаван общественик. Видният лекар Теофил Груев, предлага Иван Андреев за свой наследник на поста Председател на Лекарския съюз в Пловдив. Андреев е единодушно избран и оглавява дълги години тази ползваща се тогава с голям авторитет организация в периода до 1944 година, когато новата политическа власт сменя ръководството. На този пост той разгръща огромна здравно-просветителска дейност. Работи и за това всички пловдивски лекари да спазват високи морални стандарти в медицинската професия, както и да се преустанови тяхното нарушаване.
По-късно той е Председател на Дома на културата на здравните работници. Заема и длъжността ректор на Народния университет, бил е и заместник-ректор по лечебната, учебна и научна дейност на Медицински университет – Пловдив. Има разностранна научна дейност с много публикации. Бил е републикански консултант по педиатрия.
Андреев е не само лекар с три специалности (детски болести, инфекциозни болести и рентгенология), но художник и скулптор със самостоятелни изложби, както и цигулар.
На годишнината проф. Бойкинов припомни, че първият учебник у нас по инфекциозни болести, валиден и сега, е написан от проф. Андреев.
Той разказа подробно и за проф. д-р Иван Вапцаров, избран през 1951 г. за пръв помощник на проф. Андреев. През 1965 година Вапцаров оглавява катедрата и клиниката по педиатрия в Пловдив след пенсионирането на проф. Андреев и продължава делото на своя учител. Доразвива Пловдивската педиатрична школа, ръководи научното развитие на лекарите, преподава и пише много научни трудове. Проф. Вапцаров създава първото в страната детско ревмо-кардиологично отделение, заедно с противоревматичен диспансер, както и първото детско неврологично отделение. Даже в пенсионна възраст проф. Вапцаров за пръв път в България насочва колегите си към диагностиката на лаймската болест.
Проф. Бойкинов цитира изявления за двамата професори и от чл. кор. проф. Стефан Костянев, дмн, ректор на МУ Пловдив, проф. Георги Петков, д-р Тотко Найденов и д-р Иван Пешев.
Инфекционистът проф. д-р Хюсник Бояджиян припомни какъв забележителен диагностик е бил проф. Андреев. Той е определял с абсолютна точност заболяването дори въз основа само на слухови, без визуални впечатления. Непрекъснато е търсен от болни и лекари от цяла България заради феноменалните си диагностични способности.
„Да не се губи духът и човещината в медицината – лекарите да подхождат към човека цялостно, а не да подхождат технически към болестта“. Този съвет на баща си припомниха дъщерите на проф. Андреев – проф. д-р Цанка Андреева и доц. д-р Невена Андреева.
Те споделиха с тъга, че само преди дни от този свят си е отишъл дългогодишният ръководител на катедрата по патологична анатомия проф. Христо Миленков, който е познавал делото на проф. Андреев, още от времето, когато е бил негов студент в първия випуск на Медицинския факултет в Пловдив. Като председател на комитета за честването на 110 години от рождението на проф. д-р Иван Андреев, проф. Миленков е внесъл предложение и активно е поддържал идеята да се изгради паметник и да се назове улица на името на голямата личност Андреев, но след 10 години това все още не е осъществено.
